Политически популизъм
Политически популизъм - (популизъм от лат. ‘populus’ – народ). Начин на политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на широките маси, т.е. създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществен проблем. Политическият популизъм възниква в ситуации на политическа нестабилност, която е резултат от икономическа криза или реформаторска активност с висока социална цена. Много често политическите партии използуват популистка реторика в рамките на предизборните си кампании. Към ефекта на популистката фразеология прибягват не само реално онеправданите управлявани или стремящите се към власт партии, но също така и властимащите правителства (или органи на местната власт), за да оправдаят свои непопулярни мерки. Затова политическият популизъм би могъл да се определи като форма на политическа реторика. Популизмът често предполага (пропагандира и изисква) екстремни форми на демокрация и предоставя удобни средства за легитимация на политически позиции, действия и техники чрез „народа”. В него се представя идеалната цел на осъществяването на директен контакт с народните маси чрез различни форми на пряка демокрация. Той се самоопределя като опит за гарантиране на справедливост в преходни моменти, когато се поставят под въпрос привични отношения и хората имат чувството, че събитията им се изплъзват. Евентуалното постигане на политическа стабилност чрез обещания за икономическа „сигурност” би донесло на съответната политическа сила широка популярност. Друг е въпросът доколко са реални тези обещания.
© Изготвила Виолета Ашикова.
Позоваването на автора и на източника е задължително.